Vesselin Stoyanov (1902 - 1969) was born in a family of musicians, in one of the cultural centres of Bulgaria at that time. He specialized in Vienna where he became closely acquainted with the works of world-famous composers such as Richard Strauss and Arnold Schönberg. After returning to Bulgaria, he gave concerts as a pianist and conductor and composed music. He is considered one of the founders of the Bulgarian national school of composers, along with other prominent Bulgarian musicians. He was among the founders of the Union of the Bulgarian Composers. He was director of the Sofia National Opera and rector of the Music Academy in Sofia. Vesselin Stoyanov's music is influenced by the late Romanticism style. A characteristic technique used by V. Stoyanov is the interpolating of folklore elements, without original quotations. Thus, the composer successfully combined the contemporary way of expression with the typically Bulgarian folklore motifs. He wrote mainly instrumental works. His compositions are accepted with great interest not only in Bulgaria but also abroad.

A Ritual Chorus Salambo, from the opera Salambo (1940), Scene 3

With his operas Vesselin Stoyanov outlines two new thematic lines in his work – the comic one (in the opera The Kingdom of Women) and the heroic-historical one (in the opera Salambo). He adheres to them in his later work, as well. The opera Salambo is a heroic-historical musical drama, similar in style to the Western European musical drama of the early 20th century. It is written in six scenes based on the famous novel Salammbô by Gustave Flaubert. The author of the libretto is Boris Borozanov. Following the main lines of the plot, through his music the composer reveals episodes from the remote life in Carthage during the 3rd century BC, in the years after the first Punic War. Given the foreign plot and the distant historical epoch, Salambo differs from the other Bulgarian works which form the development of the Bulgarian national opera. Here the use of traditional intonations is avoided. Typical for Salambo is the predominant recitative singing. V. Stoyanov has composed the vocal parts in a recitative-declamatory style, striving to resemble the intonation movement of the speech. However, he has also composed widely developed, melodic and emotional arias and vocal ensembles. The orchestration is rich and colorful. In terms of the orchestral expressive devices used by V. Stoyanov, Salambo occupies one of the first places in the Bulgarian opera work. The Ritual Chorus in Scene 3 of Salambo is part of an impressive ritual scene of the priests, with a characteristic eastern sound (often appearing of the intervals of an increased second in the male choir's part).

Rhapsody (1956). The Rhapsody is a brilliant and virtuoso symphonic work with colorful orchestral sound. It is composed on a folklore basis. It is characterized by bright optimistic and cheerful moods. V. Stoyanov also created its arrangement for piano.

 

Веселин Стоянов (1902 - 1969) е роден в семейство на музиканти, в един от културните центрове на България по онова време. Той специализира във Виена, където се запознава отблизо с музикалното творчество на световноизвестни творци като Рихард Щраус и Арнолд Шьонберг. След завръщането си в България изнася концерти като пианист и диригент и пише музика. Счита се за един от основоположниците на националната композиторска школа, заедно с други изявени български музиканти, негови съвременници. Той е съосновател на Съюза на българските композитори. Бил е директор на Софийската народна опера и ректор на Музикалната академия в София. Музиката на В. Стоянов е повлияна от стила на късния романтизъм. Характерен музикален похват, използван от В. Стоянов е вплитането на фолклорни елементи, без директни цитати. Така композиторът успешно съчетава модерните изразни средства с типично български фолклорни мотиви. Пише предимно в инструменталния жанр. Неговите творби се приемат с интерес не само в България , но и в чужбина.

Oбреден хор „Саламбо“, из операта „Саламбо“ (1940), Трета картина. Със своите опери Веселин Стоянов очертава две нови тематични линии в творчество си – комичната (в операта „Женско царство“) и героично-историческата (в операта „Саламбо“). Той продължава да ги следва и в по-късните си творби. Операта  „Саламбо“ е героично-историческа музикална драма, близка по стил до западноевропейската музикална драма от началото на 20 век. Написана е в шест картини, по известния роман на Гюстав Флобер „Саламбо“. Автор на либретото е Борис Борозанов. Придържайки се към основните линии в сюжета, чрез музиката си композиторът разкрива епизоди от далечния живот в Картаген през 3 век пр. н. е., в годините след първата Пуническа война. Предвид чуждестранния сюжет и отдалечената историческа епоха, операта „Саламбо“ се различава от останалите творби, формиращи развитието на българската национална опера. Използването на народни интонации тук се избягва. Характерно за „Саламбо“ е преобладаващото речитативното пеене. Композиторът изгражда вокалните партии в речитативно-декламационен стил, като се стреми да наподобява интонационното движение на речта. На редица места обаче той композира и широко развити, мелодични и наситени с емоция арии и ансамбли. Оркестрацията е богата и колоритна. По отношение на оркестровите изразни средства, използвани от В. Стоянов, “Саламбо“ заема едно от първите места в българското оперно творчество. Обредният хор в Третата картина на Саламбо е част от внушителна обредна сцена на жреците, с характерно източно звучене (често явяване на интервала увеличена секунда в партията на мъжкия хор).

Рапсодия (1956). Рапсодията е бляскава и виртуозна симфонични творба с колоритна оркестрова звучност. Изградена е върху народностна основа. Отличава се със светли оптимистични и жизнерадостни настроения. В. Стоянов създава и нейна обработка за пиано.

 

Philip Kutev (1903 - 1982). Philip Kutev is a Bulgarian composer and conductor. He graduated from the State Music Academy (today NMA “Prof. Pancho Vladigerov”) in Sofia. During the period 1930 - 1935 he lived in the town of Burgas where he worked as a military bandmaster, conductor of the Native Sounds orchestra and a violin teacher at the primary music school. His five-year activity in Burgas has left a long lasting traces in the development of the local musical culture. In 1935 he settled in Sofia where he also performed the duties of a military bandmaster and, at the same time, was a choir conductor. He was chairman of the Union of the Bulgarian Composers.

In 1951 Philip Kutev founded the State Ensemble for Folk Songs and Dances, to which he dedicated a large part of his time and work – he manages the activities of the ensemble and its concert performances. Thanks to his efforts the Bulgarian folk music has gained more popularity not only in Bulgaria but also abroad. Kutev’s work with the folk ensemble made him focus his creative searches mainly on the songs – he wrote many choral arrangements of folk songs, which have been used as a model by the next generation authors of Bulgarian choral music. He also composed  original songs in the spirit of the village folk songs. After the death of Philip Kutev in 1982, the ensemble was renamed after its founder - State Ensemble for Folk Songs and Dances Philip Kutev.

Philip Kutev is one of the composers who have influenced the formation of the Bulgarian national musical style. His works are closely connected to the folk music, that he transformed in his own way, harmonized and enriched through various compositional techniques. The composer explored the modal regularities of the folk songs, from which he borrowed the harmony of his polyphonic arrangements. Two main lines are clearly distinguished in his music –the influence of the Bulgarian archaism  and the ritual-song motifs on one hand, and heroic and dramatic moods on the other. The second line turned out to be characteristic of many of the works of  the Bulgarian composers at that time.

Sakar Suite, for symphony orchestra (1940). During the period 1936 - 1943 Philip Kutev created four vocal suites for voice and chamber orchestra – Trakiyska (from Thrace), Srednogorska (from Sredna Gora), Lazarska (with choir) and Severozapadna (from North-Western Bulgaria). They form the main line in his work. Composer’s national-realistic searches are affirmed in them. Sakar Suite was originally also written in a version for voice and orchestra, followed a few years later by an author's arrangement for symphony orchestra. Musically and structurally, these vocal suites have almost nothing in common with the old dance suites or the newer symphonic and ballet suites. Each of them combines folk songs from one and the same folklore region in Bulgaria. Philip Kutev has arranged the original folk melodies in his own way – by changing the tone range (ambitus), lengthening or shortening the melody, harmonization. The harmony language plays an essential role in achieving musical expressiveness in the suites. In the polyphonic arrangements of folk songs Philip Kutev and most of his contemporaries were pioneers because, at the same time, there were no established traditions in this field, yet.

Sakar Suite is the most famous one among the Kutev’s suites after traditional sources. With this work he established himself as an original artist, with a fine sense of the Bulgarian folklore to the smallest detail.

Movements: Andante; Vivace; Largo. Andante sostenuto. Vivo - Rachenitsa

 

Филип Кутев (1903 - 1982). Филип Кутев е български композитор и диригент. Завършва Държавната музикална академия в София. В периода 1930 – 1935 г. живее в Бургас, където работи като военен капелмайстор, диригент на оркестър „Родни звуци“ и учител по цигулка в основното музикално училище. Петгодишната му дейност в Бургас оставя трайни следи в развитието на местната музикалната култура. През 1935 г. той се установява в София, където също е бил военен капелмайстор и паралелно – хоров диригент. Бил е председател на Съюза на българските композитори.

През 1951 г. Филип Кутев основава Държавен ансамбъл за народни песни и танци, на който посвещава голям дял от своята работа – ръководи дейността на ансамбъла и неговите концертните изяви. Така българската народна музика добива повече популярност у нас и в чужбина. Работата на Кутев с народния ансамбъл го кара да фокусира творческите си търсения основно върху песента – пише множество хорови аранжименти на народни песни, които се ползват като образец от следващите автори на българска хорова музика. Той композира също така авторски песни в духа на селските народни песни. След смъртта на Филип Кутев през 1982 г. ансамбълът е преименуван в Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, на името на основателя си.

Филип Кутев е един от композиторите, повлияли формирането на националния музикален стил. Неговото творчество е тясно свързано с народната музика, която той претворява по свой начин, хармонизира и обогатява посредством различни композиционни похвати. Изследва ладовите закономерности на народните песни, откъдето извлича хармонията на своите многогласни обработки. В неговата музика ясно се открояват две главни линии – от една страна, влияние от българския архаизъм и ритуално-песенни мотиви, а от друга – героично-драматични настроения, които се оказват характерни за много от произведенията на български композитори по това време.

“Сакарска сюита”, за симфоничен оркестър (1940). В периода 1936 – 1943 Филип Кутев създава четири вокални сюити за глас и камерен оркестър – “Тракийска”, “Средногорска ”, “Лазарската” (с участие и на хор) и “Северозападна”, които оформят основна линия в неговото творчеството. В тях се утвърждават народностно-реалистичните търсения на композитора. „Сакарска сюита“ първоначално е написана също във вариант за глас и оркестър, последван няколко години по-късно от авторския аранжимент за симфоничен оркестър. В музикално-структурно отношение вокалните сюити нямат почти нищо общо със старите танцови сюити или с по-новите симфонични и балетни сюити. Всяка от тях обединява народни песни от една и съща фолклорна област в България. Ф. Кутев обработва оригиналните народни мелодии по свой начин – чрез промяна в тоновия им обем, удължаване или съкращаване на мелодията, 

хармонизиране. Съществена роля за постигане на музикалната изразителност в сюитите играе хармоничният език. В многогласните обработки на народни песни Ф. Кутев и повечето от неговите съвременници се явяват пионери, тъй като по същото време все още няма установени традиции в тази област. „Сакарска сюита“ е най-известната сред сюитите на Кутев, построени върху народни извори. С нея той се утвърждава като оригинален творец, с тънък усет към българския фолклор до най-малките щрихи.

Части: Andante; Vivace; Largo. Andante sostenuto. Vivo - Rachenitsa

 

Lyubomir Pipkov (1904 - 1974). With his various interests and progressive for his time views, Lyubomir Pipkov was a leading figure in the cultural life of Bulgaria in the 1930s through the 1970s. He left a rich heritage as a composer, educator, poet and publicist. After receiving his higher musical education in Paris, he worked as an accompanist and choirmaster at the Sofia Opera, of which he later became the director. Lyubomir Pipkov combined his work as a composer with a great public activity. He was one of the founders of the Contemporary Music Society of the Bulgarian Composers and also the founder and first editor-in-chief of the "Music" journal. He was chairman of the Union of the Bulgarian Composers and professor in vocal ensembles at the Music Academy in Sofia. Lyubomir Pipkov established his individual compositional style, creating notable works in almost all genres - operas, symphonies, vocal-symphonic and chamber music. The Bulgarian characteristic sound is clearly expressed in them, without the direct use of folklore quotations.

Chorus (a cappella) from the opera Momchil (1944, premiere - 1948), Scene 6

Momchil (libretto by Hristo Radevski, based on the novel  Last Day, God's Day by Stoyan Zagorchinov) is a heroic epic opera by Lyubomir Pipkov – one of the top achievements in the Bulgarian opera music. It recreates historical events from the end of the 13th century – the period immediately before the Turkish invasion in Bulgaria, when the conflict between the common people and those in power  was at its peack in the country. The musical dramaturgy of the opera truthfully reveals this tragic but also heroic period in the life of the Bulgarian people. The expressive devices used by Pipkov in Momchil are rich and varied and they form the characteristics of his musical language . He creates convincing musical characteristics of the actors and the people. The nation is the main actor in the opera, marked in the score as "chorus". The mass scenes in Momchil play an extremely important role in the musical and stage development of the work.

The a cappella Chorus (Psalm) in the Scene 6 of the opera Momchil is extremely emotional and impressive. Along with the biblical pathos of the Psalm of David, it recreates the despair and inconsolable sobs of a struggling people wich are in danger of losing their freedom. The a cappella Psalm contrasts with both the heroic final chorus of the previous Scene 5 and the next chorus of the Scene 6 – the optimistic and masculine finale of the entire opera – when the people hopefully take the path of the struggle again. In its musical essence and irresistible influence, Scene 6 from Momchil remains unattainable in the Bulgarian opera work.

 

Любомир Пипков (1904 - 1974). Със своите многостранни интереси и прогресивни за времето убеждения, Любомир Пипков е водеща личност в културния живот на България през 30-те – 70-те г. на 20-ти век. Той дава своя принос като композитор, педагог, поет и публицист. След като получава висшето си музикално образование в Париж, работи като корепетитор и хормайстор в Софийската опера, на която по-късно става директор. Л. Пипков съчетава композиторската си работа с активна обществена дейност. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика”, а също създател и първи главен редактор на списание „Музика”. Бил е председател на Съюза на българските композитори и професор по вокални ансамбли в Музикалната академия в София. Л. Пипков утвърждава индивидуалния си композиторски стил, създавайки достойни образци в почти всички жанрове – опери, симфонии, вокално-симфонична и камерна музика. В тях е ясно изразено българското звучене, без да са използвани директно фолклорни цитати.

Хор (а капела) из операта „Момчил“ (1944, премиера - 1948), Шеста картина.

„Момчил“ (либрето Христо Радевски, по романа „Ден последен, ден господен“ на Стоян Загорчинов) е героично епическа опера от Любомир Пипков – едно от върховите постижения в българското оперно творчество. В нея се пресъздават исторически събития от края на 13 век – периодът непосредствено преди нахлуването на турците в България, когато конфликтът между народа и официалната власт в страната е силно изявен. Музикалната драматургия на операта разкрива правдиво този трагичен, но и героичен период от живота на българския народ. Изразните средства, с които си служи Пипков в „Момчил“, са богати и разнообразни и формират характерните черти на неговия музикален  език. Той създава убедителни музикални характеристики на действащите лица и на народа. Народът е голямото действащо лице в операта, отбелязано в партитурата като „хор“. Масовите сцени в „Момчил“ имат изключително важна роля в музикалното и сценично развитие на творбата.

Хорът а капела (Псалом) в Шеста картина на операта „Момчил“ е изключително емоционален и внушителен. Наред с библейския патос на Давидовия псалом, в него е пресъздадено отчаянието и безутешното ридание на борещия се народ, застрашен да изгуби свободата си. Акапелният Псалом контрастира както с героичния хор от финала на предната Пета картина, така и със следващия хор от Шеста картина, оптимистичният и мъжествен финал на цялата опера – когато народът с надежда отново поема пътя на борбата. По музикалната си същина и неотразимо въздействие Шеста картина от „Момчил“ остава недостижима в българското оперно творчество.

 

Marin Goleminov (1908 - 2000) is a prominent Bulgarian composer, conductor, music pedagogue and musicologist. His original musical work played a significant role in the formation of the characteristic stylе trends in the Bulgarian music of the 20th century. Elements of Bulgarian folklore were interpolated into his music, in combination with his individual  ideas and techniques. His compositional style is also influenced by the stage works of Stravinsky and Ravel, and some of his earlier works are based on the Bulgarian archaism. Many of his works became a permanent part of the repertoire of the Bulgarian musicians up to now.

Marin Goleminov graduated from the State Musical Academy in Sofia (today NMA Prof. Pancho Vladigerov). He has developed his musical knowledge and skills in Paris and Munich. After returning to his homeland, he devoted himself to a creative activity – he conducted the Radio Sofia Chamber Orchestra and participated in many concerts as a member of the famous Avramov Radio Quartet. Goleminov ocupied a number of leading positions – a member of the Contemporary Music Society of the Bulgarian Composers, director of the Sofia National Opera (1965-67), rector of the State Music Academy (1954-56), where he was professor of instrumentation, orchestration, conducting and composition. He supported young composers, avant-garde ideas and innovative thinking. His musical work includes operas, dance dramas, symphonic and vocal-instrumental works as well as chamber music (instrumental and vocal). He is also an author of musical-scientific and journalistic works. His contribution to music science and culture is highly valued in Bulgaria and abroad. He was an academician at the Bulgarian Academy of Sciences and a cavalier of the Order of Arts and Letters of France. He is a winner of the Herder Prize.

Symphonic variations on a theme by Dobri Hristov (1942). Marin Goleminov created Symphonic variations on a theme by Dobri Hristov in 1942. The work is based on the theme of the song Mountain Pirin by Dobri Hristov - his first teacher in composition. The Symphonic variations is a huge work with rich orchestration. A curious fact is that at the premiere in Frankfurt with Lubomir Romansky as a conductor, the enthusiastic audience’s applauses continued so long that the author, the conductor and thе performers had to bow 14 times. The work has been performed many times throughout whole Europe.

Old-Bulgarian Quartet (1946). Marin Goleminov has written eight quartets, which represent an important part of his work. He has played second violin for some time in the famous Bulgarian Avramov Radio Quartet. The quartets of Marin Goleminov are between the most frequently performed Bulgarian chamber works. Old-Bulgarian Quartet is one of his most distinctive chamber works. It was created in 1946. The main music theme comes from a collection of Old-Bulgarian religious tunes. The composer incorporates it in all parts of the work. Regarding the dimension of the ideas, the richness of the music forms and the content of the musical dramaturgy, the Old-Bulgarian Quartet has a meaning, equivalent to a symphonic work.

Movements: Molto sostenuto, Scherzando, Andante sostenuto, Allegro comodo.

Five Sketches, for String Quartet (1948). Marin Goleminov created Five Sketches for String Quartet in 1948. The titles of the pieces are Children’s Game, Harvest, Dance, Fairy-tale, Dance Melody. The composer orchestrated the pieces for string ensemble in 1952.

 

Марин Големинов (1908 - 2000) е ярко изявен български композитор, диригент, музикален педагог и музиковед. Неговото самобитно музикално творчество има значителна роля при формирането на характерните стилистични насоки в българската музика през 20-ти век. В музиката му са вплетени елементи от българския фолклор, в съчетание с индивидуалните авторски идеи и композиторски похвати. Неговият композиторски стил е повлиян също от сценичните произведения на Стравински и Равел, а някои от по-ранните му творби се основават върху българския архаизъм. Голяма част от произведенията му остават трайно в репертоара на българските изпълнители и до днес. 

Марин Големинов завършва Държавната музикална академия в София (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“). Усъвършенства музикалните си знания и умения в Париж и Мюнхен. След завръщането си в родината, развива активна творческа дейност – дирижира Камерния оркестър при Радио София, концертира с известния радио-квартет “Аврамов”. Големинов е заемал редица ръководни постове – член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”, директор на Софийската опера (1965-67), ректор на Държавната музикална академия (1954-56), където е бил професор по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция.  Той подкрепя младите композитори, авангардните идеи и иновативното мислене. Музикалното му творчество включва опери, танцови драми, симфонични и вокално-инструментални творби, както и камерна музика (инструментална и вокална). Автор е и на музикално-научни и публицистични трудове. Приносът на Марин Големинов в музикалната наука и култура е високо оценен у нас и в чужбина. Той е бил академик към БАН и кавалер на „Oрден за изкуство и култура” на Франция. Носител е на наградата “Готфрид фон Хердер”.

Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ (1942). Марин Големинов създава „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ през 1942 г. За основа на творбата използва темата на песента „Пирин планино“ на своя първи преподавател по композиция – Добри Христов. Симфоничните вариации са мащабни, с изключително богата оркестрация. Любопитен факт е, че на премиерата им във Франкфурт на Майн под палката на Любомир Романски, възторжената публика е накарала авторът, диригентът и изпълнителите да се поклонят цели 14 пъти. Творбата има многобройни изпълнения на европейските сцени.

Старобългарски квартет (1946). Марин Големинов е автор на осем квартета, които заемат важно място в творчеството му. Композиторът е свирил известно време втора цигулка в знаменития български радио-квартет „Аврамов“. Квартетите му са сред най-изпълняваните български камерни творби. Старобългарски квартет е един от най-ярките сред тях. Той е създаден през 1946 г. Неговата главна музикална тема е взета от сборник със старобългарски религиозни напеви. Композиторът я вплита във всички части на творбата. По отношение на мащаба на идеите, богатството на музикалните форми и съдържанието на музикалната драматургия Старобългарски квартет има значение, равностойно на симфонично произведение. Части: Molto sostenuto,  Scherzando, Andante sostenuto и Allegro comodo.

Пет скици за струнен квартет (1948). Марин Големинов създава „Пет скици за струнен квартет“ през 1948 г. Заглавията на пиесите са „Детска игра“, „Жътва“ „Танц“ „Приказка“ „Хороводна“. През 1952 г.  авторът оркестрира пиесите за струнен състав.

 

Alexander Raichev (1922 - 2003) graduated from the State Academy of Music in Sofia in 1947. He studied piano and composition with Prof. Pancho Vladigerov, specialized conducting with Janos Ferencsik and composition with Zoltan Kodaly from the Ferenc Liszt Academy of Music in Budapest (Hungary). In 1962 Alexander Raichev became Professor of harmony and later of composition at the State Academy of Music. He was Rector of the Academy from 1972 to 1979 and chairman of the Union of the Bulgarian Composers from 1980 to 1990. Since 1990 Alexander Raichev is member of the Royal Academy of Science and Fine Arts in Belgium and Honorary member of the International Association for Contemporary Music in Baden-Baden, Germany. He has won many national and international awards for composition. Alexander Raichev has written works in all genres. The subject matter of his vocal-instrumental works is based on some of the ideas of the present age. Most of his symphonies are programmatic. The second symphony is considered one of the most significant Bulgarian works of the 1950s.

 

Symphony No. 2 The New Prometheus (1958) is among the most significant works of Alexander Raichev. Dodecaphony’s means are used in the musical structure. The work has a philosophical aspect – the composer uses the character of Prometheus as a symbol of the yearning for happiness. Movements: Prologue, Allegro con fuoco, Presto, Andante, Allegro moderato Epilogue.

 

Александър Райчев (1922 - 2003) завършва Държавна музикална академия в София през 1947 г. Учи пиано и композиция при проф. Панчо Владигеров. Специализира дирижиране при Янош Ференчик и композиция при Золтан Кодай в Музикална академия „Ференц Лист” в Будапеща (Унгария). От 1962 г. Александър Райчев е професор по хармония, по-късно и по композиция в Държавната музикална академия. Ректор на Държавна музикална академия (1972 – 1979) и   председател на Съюза на българските композитори (1980­ – 1990). От 1990 г. Александър Райчев е почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия). Носител е на много национални и международни награди за композиция. Александър Райчев е писал произведения във всички жанрове. Тематиката на неговите вокално-инструментални творби се основава на идеите на съвремието. Повечето от симфониите му са програмни. Втората симфония се смята за едно от най-значителните български произведения на 50-те години.

Симфония № 2 „Новият Прометей“ (1958) е едно от най-ярките произведения на Александър Райчев. В музикалната форма са използвани средствата на додекафонията. Творбата има философска тематика - композиторът използва образа на Прометей като символ на стремежа към щастие.

Части: Пролог, Алегро кон фуоко, Престо, Анданте, Алегро модерато, Епилог.

 

Krassimir Kyurkchiiski (1936 - 2011) is one of the most distinguished Bulgarian composers. His talent is streaming out of his works belonging to all genres – from the arrangements of folk songs to the huge symphonic works. He is the author of one of the most popular Bulgarian choral songs - the music to the ballet The Goat Horn as well as of some different symphonic, chamber, stage works, film and theatre music. He graduated composition with Prof. Pancho Vladigerov at the National Academy of Music in Sofia. He specialized composition with Dmitrii Schostakovich at the Moscow Conservatory. Between 1962 and 1965 he was a composer at the State Ensemble for folk songs and dances. He has been a conductor of Philip Koutev National Folklore Ensemble and Folk Songs Ensemble at the Television and Radio Committee, which later became Mystery of Bulgarian Voices choir. He won Grand Prix at the Composition Competition Paris Music Weeks in 1966. Kyurkchiiski has an original approach to the arrangements of the Bulgarian folk songs. His arrangements are included in the series of albums called The Mystery of Bulgarian Voices, one of which received Grammy Award in 1990.

Adagio, for string orchestra (1959) is one of the early works of Krassimir Kyurkchiiski. It was created in 1959, when he was a student at the National Academy of Music in the class of Prof. Pancho Vladigerov. This lyrical, romantic work comprises of the characteristic features of his style, which have developed later in his mature orchestral works.

 

Красимир Кюркчийски (1936 - 2011) е един от най-изтъкнатите съвременни български композитори. Неговият талант се проявява в творби от всички жанрове – от обработките на народни песни до големите симфонични творби. Автор е на едни от най-популярните български хорови песни, музиката към балета „Козият рог“, симфонични, сценични, камерни творби, филмова и театрална музика. Завършва композиция при проф. П. Владигеров в Музикалната академия в София. Специализира при Дмитрий Шостакович в консерваторията в Москва. От 1962 до 1965 г. е композитор в Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Бил е диригент на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” и Ансамбъла за народни песни към Комитета за телевизия и радио – състав известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици” (1966). Кюркчийски има новаторски, оригинален подход към обработката на българските фолклорни песни. Негови обработки са включени в поредицата албуми „Мистерията на българските гласове“, един от които получава награда „Грами“ през 1990 г. 

„Адажио“,  за струнен оркестър (1959) е една от ранните творби на Красимир Кюркчийски. Създадена е през 1959,  когато той е студент в Музикалната академия в класа на проф. Панчо Владигеров. Тази лирична, романтична творба съдържа характерните черти на стила на автора, които се развиват по-късно в зрелите му оркестрови произведения.

 

Plamen Djouroff (b. 1949) graduated from the Academy of Music in Sofia with a degree in piano, conducting and composition.  He has conducted many Bulgarian and foreign orchestras, including Leningrad philharmonic orchestra, symphony orchestras in Algeria, Cuba, Mexico, Germany, Croatia, North Macedonia. Since 1988 he is a conductor of the famous Sofia Soloists Chamber Ensemble. Sofia Soloists  and Plamen Djouroff  performed hundreds of concerts in over 30 countries in Europe, North America and Asia. Over 20 CD albums with recordings of the Ensemble have been released by Denon Records, Decca Records, Victor, Gega New. Plamen Djouroff is Professor of conducting at the National Academy of Music in Sofia. He won some prestigious awards for his compositions and conducting artistry. His music compositions focus mainly on instrumental genres. His works have been performed in a number of countries.

Toccata, for Symphony Orchestra (1982) is between the famous symphonic works of Plamen Djouroff. It was created in 1982. The large-scale form of the work includes expressive timbre combinations. The author preserves the characteristic features of the toccata genre and at the same time is seeking new musical dimensions of the intimation of music dynamics.

 

Пламен Джуров (1949) завършва Музикалната академия в София с три специалности – пиано, дирижиране и композиция. Дирижирал е много български и чужди оркестри, между които Ленинградска филхармония, симфонични оркестри в Алжир, Куба, Мексико, Германия, Хърватия, Северна Македония. От 1988 г. е диригент на изтъкнатия камерен ансамбъл „Софийски солисти”. С него има осъществени стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна  Америка и Азия, както и издадени над 20 компактдиска за звукозаписните компании Denon Records, Decca Records, Victor, Gega New. Пламен Джуров е професор по дирижиране в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Автор е на много инструментални творби. Носител е на престижни награди като композитор и диригент. Произведенията му се изпълняват в много страни.

Токата, за симфоничeн оркестър (1982) е една от известните творби на Пламен Джуров. Създадена е през 1982 г. Мащабната й форма е наситена с експресивни темброви съчетания. Авторът запазва характерните черти на жанра, като търси нови звукови измерения на внушението за музикална динамика.

AVISO LEGAL : Términos y Condiciones. 

El material que conforma esta audioteca del centenario, se encuentra protegido por la Ley 11.723 - Régimen Legal de la Propiedad Intelectual.El mismo es de uso didáctico exclusivamente, quedando prohibida su copia, distribución y reproducción sin consentimiento expreso. La radio Clásica nacional, FUNDECUA, y el Conservatorio Piazzolla, no se hacen responsables del uso indebido del material publicado.

© 2020 by Fundecua & Radio Nacional Clásica